You are here
Бадминтон ЛЮБОПИТНО На Фокус 

Как се правят перата за бадминтон?

Било то в бадминтон залата или уикенда в парка, всеки е виждал, а вероятно и удрял перо. Съществуват два основни вида – пластмасови и естествени. Професионалните естествени пера не са никак евтин консуматив, имайки предвид, че в една среща се изхабяват между 10 и 40 броя. Скъпи и нетрайни – защо тогава Световната федерация по бадминтон е одобрила само естествени пера за официални състезания? Какви са критериите, за да може едно перо да бъде годно за игра? Как се произвеждат перата за бадминтон? Отговори на тези и още много въпроси търсим в настоящата статия.

Бадминтонът не е подходящ за вегани

Технологичният напредък в науката и синтетичната индустрия успяха до голяма степен да наложат синтетичната корда пред естествената, която се прави от животински вътрешности. Това все още не се е случило при перата. Въпреки усилията на производителите, още не съществува пластмасово перо с летателните и физични свойства на естествените, които се правят от пачи или гъши пера. Пластмасовите модели губят скорост много по-лесно докато са във въздуха, не са достатъчно прецизни и изискват повече сила при удар. Разликата е най-осезаема при игра на мрежата.

Всяко перо се проверява на ръка

В повечето фабрики разстоянието между всяко едно перо се проверява на ръка. Като цяло процесът на производство е изключително трудоемък и изисква много ръчен труд, концентрация и човешка преценка. Затова и повечето производители базират фабриките си в Азия, където заплащането за този вид заетост е по-ниско.

Основите на перата са коркови, покрити с релефен кожен слой. Те идват предимно от Португалия.

Гъшите или пачите пера съдържат точно 16 броя пера само от лявото крило на птиците. Както споменахме по-горе, бадминтон индустрията никак не е веганска. За да се постигнат нужните качества на летене и аеродинамика, са нужни прясно откъснати бройки. Откъсването им е болезнено за животните и предизвиква дискомфорт. Големите производители на пера като китайския VICTOR например, имат собствени ферми за патици и гъски.

Проба, проба, едно, две, три…

Тестването при производство на всички аксесоари, свързани с бадминтон е изключително важно. Например малка деформация в перото, която е труднозабележима за невъоръжено око, може да наруши изцяло летателните му качества и да го превърне в негодно за използване в игра.

Преди перата да бъдат опаковани по 6 или 12 броя в картонени опаковки, всеки един екземпляр се тества с помощта на машина и човешки контрол. Машината представлява въздушен тунел, в който перото бива поставяно на ръка. След като бъде „изстреляно“, свойствата му се записват и то бива класифицирано като бавно, средно или бързо. След като тази информация е налице, на перата се поставя маркировка под формата на цветни лентички в долната част на корковата основа. Зелена лентичка за бавните пера, синя за средно бързите и червена за бързите.

Пластмасовите пера имат същите цветови означения. В повечето локални турнири, където се използват предимно пластмасови пера, е прието да се играе с червени. Техните летателни свойства и скорост са най-близки до тези на естествените пера. След преценка на организаторите и ако температурата в залата е ниска, може да се използва и перо със синя маркировка. Високата температура или влажният климат пък са сигурна предпоставка за необходимост от използване на бързи пера.

Как сами да проверите дали дадено перо е подходящо за игра? Застанете на задната линия и изпратете перото по права траектория с дълбок форхенд замах, придавайки му много височина. След подобен удар най-добрите пера би трябвало да се приземят на разстояние от 1 до 3 стъпки до задната линия на опонента, тоест между двете задни линии или малко пред първата.

С какви пера играят професионалистите?

Според експертите от Световната федерация по бадминтон (BWF), за да бъде одобрено за големи международни състезания, всяко перо трябва да тежи между 4.75 и 5.50 грама и да съдържа точно 16 пера – всяко с дължина от 70 милиметра. Корковата основа трябва да бъде с диаметър между 25 и 28 милиметра, а диаметърът на най-широката окръжност на перата трябва да е около 54 милиметра.

Всяка година Световната федерация по бадминтон актуализира списъка си с официално одобрени модели пера. Производителите им получават лицензи, валидни до определена дата. Към момента са одобрени 25 модела на 14 производители. Сред тях са BABOLAT 1, YONEX AEROSENSA 40 AS-40, FZ FORZA VIP, VICTOR MASTER NO. 1 и LI-NING A+600 INTERNATIONAL TOURNAMENT.

Пълният списък може да разгледате тук: http://bwfcorporate.com/events/approved-shuttles/.

Бадминтон за любознателните

В Индонезия и Малайзия бадминтонът е толкова развит, че съществуват изкуствени игрища на открито, подобно на футболните и баскетболните такива в България. Обикновено са изградени в пространства заобиколени от сгради, за да се изолира от въздействието на вятъра. Бадминтон любителите, които разцъкват там използват само бързи пера, заради особеностите на климата по тези ширини. Освен мрежа и очертания, игрищата имат стол за главен съдия и прожектори, за да може срещите да продължават и по тъмно.

Бадминтон на открито в Джакарта, Индонезия | Снимка: Badminton Handbook (Meyer and Meyer Sport), Bernd-Volker Brahms

Ако перото ви е прекалено бързо, прегънете връхчетата на всяко второ или всяко четвърто перо отвътре навън. Това ще забави полета му, но имайте предвид, че ще се изхаби по-бързо. Ако пък перото лети много бавно, прегънете всяко второ или четвърто връхче отвън навътре.

За да запазят свойствата на пера, които са държани дълго време в склад, производителите или дистрибуторите ги пръскат с водна пара. Това ги освежава и предпазва от слепване, изсъхване и рехавост.

Професионалните играчи са много взискателни към цялостта на перата по време на игра и често изискват подмяната им след всяко разиграване, включващо силна забивка. Това обаче не е така извън турнирните срещи. Дори много изхабените пера могат да се използват за „мултишатъл“ тренировки. Вместо да ги изхвърлят, треньорите и играчите ги събират и складират в кашони. Дори празните кутии се оползотворяват, тъй като могат да послужат за маркировка и мишени по време на тренировка. По време на турнири в Азия пък, често може да видите (и чуете) как феновете подкрепят своите фаворити удряйки две празни кутии една в друга.

По време на игра професионалистите подменят както пера, така и ракети. Виждали ли сте как по време на турнирна среща даден играч срязва кордата на ракетата си с ножица? Случва се често и всъщност не е емоционален изблик на гняв и недоволство. Професионалните играчи умишлено използват по-силно натегната корда. Ако много натегната корда се скъса, това може да нарани цялостта на рамката на ракетата и да я изкриви. Когато играчът забележи, че е възможно скъсване, срязва кордата по специален начин (през центъра) и я дава на екипа си за ново наплитане. Ако няма достатъчно време за това, сменя ракетата.

Related posts

Leave a Comment